Учените дадоха отговор на въпроса какво става след като умрем! Истината ще ви изненада
Снимка pexels.com
Отговор на въпроса какво става с нас след катоо умрем дадоха американски учени. Те са безапелационни, че след гибелта си човек продължава да осъзнава протичащото се към него, пише medpulse.ru. От здравна позиция гибелта настава със прекъсването на сърдечната активност. Същевременно мозъчната деййност не стопира незабавно, както се случва със сърцето, а затихва последователно.
Именно този факт изяснява изказванието, че човек след прекъсването на сърцето, т.е. след гибелта си, продължава да осъзнава всичко, което се случва към него, само че в това положение не може да реагира. Подобно положение може да продължи от няколко минути след смъртта до броени часове.
Теорията на американските учени се основава на изслевания, извършени с пациенти, претърпели клинична гибел. Почти половината от тях могат да си спомнят възприятията, които са изпитали в оня миг, както и думите, които са споделили хората към тях откакто сърцето им е спряло.
Изследването лишило на учените четири години. В хода му са били оценени повече от 2000 пациенти, от които 16% са претърпели клинична гибел. Именно техните мемоари потвърждават, че след гибелта си човек към момента има схващане и е кадърен даже да чува.
Учените са класифицирали спомените на пациентите в седем категории:
Жестоки подиуми на гонене
Ярка бяла светлина (т.нар. светлина в тунела)
Страх
Ярки мемоари, свързани с най-близките хора
Дежавю
Мисли, свързани с растения и животни
Ключови мемоари, свързани с живота
Като цяло спомените в положение на клинична гибел са много разнородни, само че се разделят на две категории - или са жестоки и кошмарни, или са извънредно приятни. Това се изяснява само с метода на живот на пациентите, с техния светоглед. Защо обаче спомените са толкоз разнородни като облици и с какво са свързани другите видения, учените към момента не могат да обяснят.
Истината е, че огромна част от хората, които са претърпели клинична гибел, нямат никакви мемоари. Учените изясняват този факт с това, че при тях е имало огромен мозъчеен отток. Но даже тези пациенти, които са лишени от характерните си мемоари, се въздействат от тях на подсъзнателно равнище, настояват още учените. Например някои от пациентите стопират да се опасяват от гибелта и трансформират съществено мирогледа си, други обаче изпадат в тежка меланхолия.
Превод " Петел "
Отговор на въпроса какво става с нас след катоо умрем дадоха американски учени. Те са безапелационни, че след гибелта си човек продължава да осъзнава протичащото се към него, пише medpulse.ru. От здравна позиция гибелта настава със прекъсването на сърдечната активност. Същевременно мозъчната деййност не стопира незабавно, както се случва със сърцето, а затихва последователно.
Именно този факт изяснява изказванието, че човек след прекъсването на сърцето, т.е. след гибелта си, продължава да осъзнава всичко, което се случва към него, само че в това положение не може да реагира. Подобно положение може да продължи от няколко минути след смъртта до броени часове.
Теорията на американските учени се основава на изслевания, извършени с пациенти, претърпели клинична гибел. Почти половината от тях могат да си спомнят възприятията, които са изпитали в оня миг, както и думите, които са споделили хората към тях откакто сърцето им е спряло.
Изследването лишило на учените четири години. В хода му са били оценени повече от 2000 пациенти, от които 16% са претърпели клинична гибел. Именно техните мемоари потвърждават, че след гибелта си човек към момента има схващане и е кадърен даже да чува.
Учените са класифицирали спомените на пациентите в седем категории:
Жестоки подиуми на гонене
Ярка бяла светлина (т.нар. светлина в тунела)
Страх
Ярки мемоари, свързани с най-близките хора
Дежавю
Мисли, свързани с растения и животни
Ключови мемоари, свързани с живота
Като цяло спомените в положение на клинична гибел са много разнородни, само че се разделят на две категории - или са жестоки и кошмарни, или са извънредно приятни. Това се изяснява само с метода на живот на пациентите, с техния светоглед. Защо обаче спомените са толкоз разнородни като облици и с какво са свързани другите видения, учените към момента не могат да обяснят.
Истината е, че огромна част от хората, които са претърпели клинична гибел, нямат никакви мемоари. Учените изясняват този факт с това, че при тях е имало огромен мозъчеен отток. Но даже тези пациенти, които са лишени от характерните си мемоари, се въздействат от тях на подсъзнателно равнище, настояват още учените. Например някои от пациентите стопират да се опасяват от гибелта и трансформират съществено мирогледа си, други обаче изпадат в тежка меланхолия.
Превод " Петел "
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ